ПРИКАЗКА ЗА ЦАРЯ НА ДЪРВЕТАТА
Тръгнали едно време дърветата да си търсят цар.
Първо отишли при маслината. Казали и:
- Стани ни цар.
Маслината помислила, помислила, пък им рекла:
- Не мога да оставя уважението и благодарността, с която ме честват боговете и човеците, и да тръгна да се скитам по дърветата.
Тогава дърветата отишли при смокинята.
- Дойди, стани ни цар – казали и те.
Смокинята помислила, помислила, пък им казала:
- Не мога да оставя сладостта си и хубавия си плод, който радва богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата.
Отишли дърветата при лозата.
- Ела ти, да ни станеш цар – казали и те.
Лозата веднага им отговорила:
- Няма да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата.
Дърветата мислили, мислили и най – сетне всички отишли при тръна. Казали му:
- Дойди ти, та ни стани цар.
Трънът казал на дърветата:
- Ако искате наистина да ви стана цар, ще идвате да си почивате под сянката ми.
- Е, добре – рекли дърветата. – Само и само да си имаме цар, ще идваме.
И всички се промъквали под тръна. Да си починат под сянката му. Каква ти почивка! Всички се изподрали на тръните му. Излизали оттам с наранени кори, листа и клони. Плачели и се оплаквали.
- Така е – казал трънът. - Вие ми предложихте и приехте моите условия. Затова сега ще търпите.
Но дърветата не искали да търпят. Тогава трънът ги заплашил:
- Ако не искате да почивате под сянката ми, ще излезе огън от мен и ще изгоря кедрите ливански.
Заплакали дърветата, закахарили се. Та как ще изгори кедрите ливански. Та те са Божии дървета.
Плакали, молили се. И си казали:
- Защо ни трябваше на всяка цена цар?
Тогава Господ им се притекъл пак на помощ – освободил ги от царството на тръна. Но преди това ги оставил да страдат, за да разберат грешката си.
ПОУКАТА?
Знаете ли от къде е идеята за тази приказка?
Пишете на нашия е-mail
Най-добрите отговори ще побликуваме в рубриката : Оставете децата да дойдат при Мен!