|
ЗНАМ И МОГА
Приказка от Елин Пелин
Всред тъмния и непристъпен планински проход от векове стоеше голяма скала. Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие. През нейната непроходима държава рядко минаваше човек. Птици кацаха по острите и върхове. В пещерите и намираха убежище диви зверове. Тя се гордееше, че беше покровителка на планинския проход. Само дълбока река бе пуснала да минава далече под нея и беше и дала да шуми и бухти, колкото си иска.
Но един ден се случи нещо особено. Чуха се далечни гърмежи. Въздухът потрепера. Ехото се заблъска между баирите и като дълбока кашлица задави прохода. Реката спря шума си и се ослуша. Подплашени птици се разбягаха и се вдигнаха високо. Диви животни изпълзяха из пещерите си и побягнаха към върховете.
- Какво става? – рече на себе си с голямо спокойствие скалата и се ослуша. Някъде в равнината под нея живееше стар гущер. Той се измъкна от дупката си, ослуша се и каза:
- Става нещо страшно. Навярно идат великаните…
- Кои великани? – попита спокойно скалата.
- Чул съм от деди и прадеди – каза старият гущер, - че на земята живеят някъде двама великани. Единият се казва Знам, а другият – Мога.Те двамата са водачи на хората. Силни и непобедими са те и всичко им се покорява. Те пробиват дупки в земята и вадят от сърцето и сила и огън. Те минават през океаните. Те са направили железни чудовища и им дават сила, като я вземат от душата на водите. За доброто на своите братя – хората – те правят всичко. Когато Знам намисли нещо, той казва само една дума – “трябва”. Мога казва “ще бъде”. И всички хора се втурват да изпълнят желанието им. Моите са ми казвали, че някога Знам и Мога ще минат и през нашите места. И всичко тук ще се преобрази. И от тая скала, под която ние живеем, може би няма нищо да остане.
Гущерът млъкна.
Скалата сухо се засмя.
- Аз съм непобедима – каза тя. – Аз, която подпирам планината с моята голяма каменна снага, съм непобедима. Аз се опирам дълбоко до сърцето на земята и там е моята страшна опора. Моята каменна сила е неразбиваема!
В това време, когато гущерът и скалата се разговаряха, отново се чу страшен гръм. Разтрепераха се баирите от страшното ехо. И ето че през храстите и сипеите се зададоха с уплашен бяг зайци, лисици, змии и гущери. Те тичаха и викаха:
- Бягайте, идат!…
- Кой иде? – попита старият гущер един друг стар гущер, който едвам пълзеше по сипея.
- Идат Знам и Мога.
- Свършена ти е работата! – каза старият гущер на скалата. – Благодаря ти, че толкова години дава убежище на мене, на децата и внуците ми. Сега и аз бягам вече.
Скалата спокойно се изсмя.
Изведнаж храстите и сипеите по стръмнините наоколо почерняха от хора. Те вървха бързо и с вик нападаха гордата скала.
Но тя остана невъзмутима. На върха и застанаха двама, които вървяха най-отпред. Това бяха Знам и Мога.
Знам каза : “Трябва.”
Мога каза : “Ще бъде.”
Страшни удари се посипаха по тялото на могъщата скала. Закълцаха я остри железни човки, бързо и равномерно. Но нейното тяло бе твърдо и устойчиво. От тия удари тя усети слаби сърбежи, които дори удоволствие и направиха.
Но скоро тя усети, че остри железа се вмъкнаха към сърцето и. Тогава тя изтръпна и попита:
- Знам и Мога, какво искате от мене?…
- Ти ни пречиш – каза Знам.
- И затова ще те премахнем оттука – каза Мога.
- Човешки път ще мине през твоето място.
- Ами аз къде ще отида? – каза уплашена скалата.
- От твоите сове ще подградим стена да подпира пътя и да пази реката.
- Значи, аз ще изпълнявам пак старата си служба – да подпирам?
- Да! – каза Знам.
- Да! – потвърди Мога.
Кой от героите на приказката ви харесва и защо?
Пишете на нашия е-mail
Най-добрите отговори ще побликуваме в рубриката : Оставете децата да дойдат при Мен! |